Може ли Радев да разобличи омертата?
Коментар от Полина Паунова:
Последните две седмици бяха белязани от конфликта сред министър председател и президент, който в действителност чакаме още от президентските избори. Самото избиране на подкрепения от Българска социалистическа партия Радев за държавен глава беше знак, че ще има напрежение сред Дондуков 1 и 2, само че никой не допускаше, че опълчването ще е поради Пеевски.
Едва ли някой е предполагал, че таман желанието за въздействие на Радев и Борисов ще докара до две поредни изяви на съумелия млад мъж, който до неотдавна съществуваше по-скоро като фантом - никой не го виждаше и чуваше с години, само че намесата му в политическия живот на страната се усещаше напълно осезаемо.
Никой не допускаше също по този начин, че първи за него ще заприказва не различен, а министър председателят Борисов, който в предходния си мандат трябваше да дава отговор на въпроса дали вижда облика на Пеевски, когато огледа в огледалото. Крупният издател, чието имущество набъбна от 20-годишна кола до милионна империя, беше за премиера “просто народен представител ”.
Развоят на събитията
Още по-малко някой е очаквал, че Борисов ще “уличи ” във връзки с Пеевски президентски служител, който даже не е работил за него. Ответната реакция също беше изненадваща - Радев отговори със залп от въпроси към премиера, като най-силно прозвуча питането дали Борисов има общи бизнес ползи с Пеевски. Министър-председателят, несъмнено, отхвърли, а самият Пеевски направи изказване, с което смъмри министър председател и президент, като им заръча да не го намесват в търканията си. Впоследствие реши, че това не е задоволително и даде изявление за една от личните си медии. Неподписаният текст развива по-пространно същата опорна точка - а точно, че намесвайки го в опълчването си, Борисов и Радев в действителност обслужвали „ Иво Прокопиев и олигархичните кръгове към него ".
Последва двудневно мъртвило, а след него пристигна ветото на президента върху закона “Пеевски ” за КТБ, което разкри поредност изненадващи обстоятелства: Движение за права и свободи обрано разкритикуваха президента, ГЕРБ се оказаха най-яростните бранители на законодателните начинания на Пеевски, а Българска социалистическа партия си замълчаха. Може би точно поради това безмълвие в някои медии се появи известието, че социалистите съветвали президента да не връща закона в Народното събрание, а да го изпрати в Конституционния съд. Така, съгласно левицата, Радев щял да трансферира отговорността за решението и нямало да понесе пасиви около възможна акция на медийната империя на Пеевски. Президентът обаче не се съобразил с този съвет и поел отговорността.
Възможно ли е?
И в действителност: коментатори в обществените мрежи посрещнаха дейностите му с бурно утвърждение, виждайки в тях институционален отпор против омертата “Пеевски ”.
Дали обаче е по този начин? Може ли президентът да се трансформира в изобличител на порочния модел, властващ в България? Отговорът щеше да е евентуално позитивен, в случай че Радев можеше да разчита на нужната помощ. Затова въпросът по-скоро е кой може да бъде съдружник на президента, който волно или не с наложеното несъгласие върху закона за КТБ на процедура освети дружбата сред ГЕРБ и Движение за права и свободи. Дружба, за която се приказва единствено спорадично, при благоприятен случай. И която Борисов постоянно съумява да отхвърли.
Връщайки закона „ Пеевски ", Радев де факто сподели, че в Народното събрание явно няма по-пламенен бранител на ползите на Пеевски от партията на Борисов. Дори сдържаността на Движение за права и свободи по тематиката не провокира толкоз въпроси, колкото реакцията на ГЕРБ.
За да продължи осветяването обаче, Радев се нуждае от помощник-разобличител. Издигналата го Българска социалистическа партия очевидно не желае да взе участие. Най-сигурният белег за това е, че при разглеждането на закона в Народното събрание социалистите не взеха ефективно присъединяване в разискванията. Допълнително удостоверение за нежеланието на Нинова да се изправи против Пеевски са упоменатите препоръки към Радев да не постанова несъгласие, а да изпрати нормативния акт в Конституционния съд.
Че Българска социалистическа партия ще реагира по сходен метод, стана ясно още по време на предизборната акция, когато в спор с ГЕРБ претендентът на социалистите опита да прокара теза за реформиране на прокуратурата, само че единствено 24 часа по-късно бе заставен да се “поправи ”. Може би по тази причина Радев не помни тематиката при поредност други сгодни случаи да освети зависимостите в България.
Скептично
Ето за какво Радев се оказва в неспособност да зададе най-логичните въпроси. А точно: прикрива ли страната по всевъзможен начин хипотетичната крепка дружба сред Борисов и Пеевски, за която самият Радев заприказва? Участва ли прокуратурата в маскирането на хипотетичното им взаимно политическо и икономическо ръководство? И забъркан ли е и репресивният уред, заел се да разчиства терена от неуместните и възпрепятстващите тези явно топли връзки, които бяха дефинитивно оголени от закона “КТБ ”?
Държавният глава елементарно може да продължи с въпросите към Борисов. Можеше и да отговори, когато министър председателят го прикани да подаде сигнал в прокуратурата, в случай че има уличаващи обстоятелства за негови връзки с крупния издател. За да продължи диалога, Радев можеше просто да напомни това разобличително изречение “Ти си го избра ”.
Президентът обаче не го стори. Защото предприемането на сходни рискови ходове изисква да имаш тил. А Българска социалистическа партия от дълго време се отхвърли да бъде съпротива на ГЕРБ и Движение за права и свободи, макар всички искания на шумната ѝ лидерка.
Именно заради тази причина единствената алтернатива на Радев са жителите. Не е несъмнено обаче дали ще направи крачката към тях, тъй като до момента по всякакъв начин се опитваше да се разграничи от тази опция. Именно от решителността му в тази посока зависи дали може да се трансформира в изобличител на порочния модел, властващ в България.
Още занапред обаче президентът би трябвало да бъде наясно, че разобличаването минава и през осветление на издигналата го за поста партия. Затова и решителността му си остава съмнителна.
Последните две седмици бяха белязани от конфликта сред министър председател и президент, който в действителност чакаме още от президентските избори. Самото избиране на подкрепения от Българска социалистическа партия Радев за държавен глава беше знак, че ще има напрежение сред Дондуков 1 и 2, само че никой не допускаше, че опълчването ще е поради Пеевски.
Едва ли някой е предполагал, че таман желанието за въздействие на Радев и Борисов ще докара до две поредни изяви на съумелия млад мъж, който до неотдавна съществуваше по-скоро като фантом - никой не го виждаше и чуваше с години, само че намесата му в политическия живот на страната се усещаше напълно осезаемо.
Никой не допускаше също по този начин, че първи за него ще заприказва не различен, а министър председателят Борисов, който в предходния си мандат трябваше да дава отговор на въпроса дали вижда облика на Пеевски, когато огледа в огледалото. Крупният издател, чието имущество набъбна от 20-годишна кола до милионна империя, беше за премиера “просто народен представител ”.
Развоят на събитията
Още по-малко някой е очаквал, че Борисов ще “уличи ” във връзки с Пеевски президентски служител, който даже не е работил за него. Ответната реакция също беше изненадваща - Радев отговори със залп от въпроси към премиера, като най-силно прозвуча питането дали Борисов има общи бизнес ползи с Пеевски. Министър-председателят, несъмнено, отхвърли, а самият Пеевски направи изказване, с което смъмри министър председател и президент, като им заръча да не го намесват в търканията си. Впоследствие реши, че това не е задоволително и даде изявление за една от личните си медии. Неподписаният текст развива по-пространно същата опорна точка - а точно, че намесвайки го в опълчването си, Борисов и Радев в действителност обслужвали „ Иво Прокопиев и олигархичните кръгове към него ".
Последва двудневно мъртвило, а след него пристигна ветото на президента върху закона “Пеевски ” за КТБ, което разкри поредност изненадващи обстоятелства: Движение за права и свободи обрано разкритикуваха президента, ГЕРБ се оказаха най-яростните бранители на законодателните начинания на Пеевски, а Българска социалистическа партия си замълчаха. Може би точно поради това безмълвие в някои медии се появи известието, че социалистите съветвали президента да не връща закона в Народното събрание, а да го изпрати в Конституционния съд. Така, съгласно левицата, Радев щял да трансферира отговорността за решението и нямало да понесе пасиви около възможна акция на медийната империя на Пеевски. Президентът обаче не се съобразил с този съвет и поел отговорността.
Възможно ли е?
И в действителност: коментатори в обществените мрежи посрещнаха дейностите му с бурно утвърждение, виждайки в тях институционален отпор против омертата “Пеевски ”.
Дали обаче е по този начин? Може ли президентът да се трансформира в изобличител на порочния модел, властващ в България? Отговорът щеше да е евентуално позитивен, в случай че Радев можеше да разчита на нужната помощ. Затова въпросът по-скоро е кой може да бъде съдружник на президента, който волно или не с наложеното несъгласие върху закона за КТБ на процедура освети дружбата сред ГЕРБ и Движение за права и свободи. Дружба, за която се приказва единствено спорадично, при благоприятен случай. И която Борисов постоянно съумява да отхвърли.
Връщайки закона „ Пеевски ", Радев де факто сподели, че в Народното събрание явно няма по-пламенен бранител на ползите на Пеевски от партията на Борисов. Дори сдържаността на Движение за права и свободи по тематиката не провокира толкоз въпроси, колкото реакцията на ГЕРБ.
За да продължи осветяването обаче, Радев се нуждае от помощник-разобличител. Издигналата го Българска социалистическа партия очевидно не желае да взе участие. Най-сигурният белег за това е, че при разглеждането на закона в Народното събрание социалистите не взеха ефективно присъединяване в разискванията. Допълнително удостоверение за нежеланието на Нинова да се изправи против Пеевски са упоменатите препоръки към Радев да не постанова несъгласие, а да изпрати нормативния акт в Конституционния съд.
Че Българска социалистическа партия ще реагира по сходен метод, стана ясно още по време на предизборната акция, когато в спор с ГЕРБ претендентът на социалистите опита да прокара теза за реформиране на прокуратурата, само че единствено 24 часа по-късно бе заставен да се “поправи ”. Може би по тази причина Радев не помни тематиката при поредност други сгодни случаи да освети зависимостите в България.
Скептично
Ето за какво Радев се оказва в неспособност да зададе най-логичните въпроси. А точно: прикрива ли страната по всевъзможен начин хипотетичната крепка дружба сред Борисов и Пеевски, за която самият Радев заприказва? Участва ли прокуратурата в маскирането на хипотетичното им взаимно политическо и икономическо ръководство? И забъркан ли е и репресивният уред, заел се да разчиства терена от неуместните и възпрепятстващите тези явно топли връзки, които бяха дефинитивно оголени от закона “КТБ ”?
Държавният глава елементарно може да продължи с въпросите към Борисов. Можеше и да отговори, когато министър председателят го прикани да подаде сигнал в прокуратурата, в случай че има уличаващи обстоятелства за негови връзки с крупния издател. За да продължи диалога, Радев можеше просто да напомни това разобличително изречение “Ти си го избра ”.
Президентът обаче не го стори. Защото предприемането на сходни рискови ходове изисква да имаш тил. А Българска социалистическа партия от дълго време се отхвърли да бъде съпротива на ГЕРБ и Движение за права и свободи, макар всички искания на шумната ѝ лидерка.
Именно заради тази причина единствената алтернатива на Радев са жителите. Не е несъмнено обаче дали ще направи крачката към тях, тъй като до момента по всякакъв начин се опитваше да се разграничи от тази опция. Именно от решителността му в тази посока зависи дали може да се трансформира в изобличител на порочния модел, властващ в България.
Още занапред обаче президентът би трябвало да бъде наясно, че разобличаването минава и през осветление на издигналата го за поста партия. Затова и решителността му си остава съмнителна.
Източник: klassa.bg
КОМЕНТАРИ